top of page

Храмове и джамии

В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от ІVв. до днес. Забележителна е Софийската синагога една от най-големите и изящните в цяла Европа. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от най-видният османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католичeска катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегориянска черква.

Църква "Свети Георги"

 

Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.​

Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор .

Църква „Света София“

 

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това мястото е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.

Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία), който подобно на „Света София“ в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос.[1]

Това, а не изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък. Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици (част от останките на построената през II век арена са в непосредствена близост, под сегашния "Хотел Арена" и "Гьоте институт") и сред източния езически и християнски некропол на Сердика. Вероятно е предназначена да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар). Построяването на тази, а не е изключено и на следващата, църква на това място едва ли е станало без одобрението и подкрепата на император Константин I Велики, който често е отсядал в града.

Боянска църква
„Св. св. Никола и Пантелеймон“

 

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част.

Най-старият строителен период е от края на Х век — началото на XI век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

Църква
„Свети Седмочисленици“

 

Сградата е построена през 1528 година от Синан като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.

Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол). Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена.

Храм-паметник
"Св. Александър Невски"

 

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов)[1]. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, Първо обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.[1] Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 - ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София - 552 м.н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

Църква
„Света Параскева“​
 

 

Храмът е построен през 1930 г. Решението за неговия строеж се взима доста по-рано - през 1909 г. Участието на България в Първата световна война обаче измества тези планове във времето. Архитектурата е по проект на арх. Антон Торньов. Църквата носи името на света великомъченица Параскева. Легендата разказва, че тя е живяла през 10 век във византийска Тракия и се била посветила изцяло на вярата. Смята се за покровителка на младите хора. Уникалното за храма е, че има много добра акустика. Това се дължи на факта, че няма колони и че под големия купол има други, по-малки полукубета, които помагат на звука да се разпространи безпроблемно. Църквата се пада трета по големина в столицата. Разположена е между улиците "Раковски", "Бенковски", "Екзарх Йосиф" и "Цар Симеон". Въпреки внушителния й вид може да се каже, че е сгушена в една от най-тихите централни части на София. Именно тишината е водещото за този храм. Тя е навсякъде около и в него.

Църква "Света Неделя"

 

Църквата "Света Неделя" е катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Коручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета. Днес площадът се нарича "Света Неделя".

През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал"). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.

Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

Църква "Света Петка Самарджийска"
 

 

Църквата "Света Петка Самарджийска" се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“.

Върху криптата, която е много стара римска гробница (крипта) от IV в., което означава, че е имало предишна обредна сграда, в ХІ век е издигнат настоящият храм. Най-старите запазени стенописи са от ХІVв. над него е слой от ХV и ХVІ в. зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

Църква "Св. Николай Чудотворец"
 

 

Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 м. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. "Руска задгранична църква", а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция у нас.

Катедрала
„Свети Йосиф“
 

 

Свети Йосиф“ днес е най-голямата католическа катедрала в България, разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1 000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, висока е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи - на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.

От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: „Исусе, уповавам се на Тебе!“. Тази икона е свързана с набожността към Божието Милосърдие и с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на Света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата се намират статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква - Света Тереза от Младенеца Исус, боса кармелитка, и Свети Антон от Падуа, францисканец.

При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.

Баня баши джамия
 

 

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Построена е от османския архитект Синан. Стените ѝ са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталакмид. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешността на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са правени и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Софийска синагога

 

Софийската синагога е синагога в град София, построена през 1909 година по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който взима за модел синагогата във Виена, разрушена по-късно от нацистите. Тя се намира на улица „Екзарх Йосиф“ №16, непосредствено до Халите, Женския пазар и улица „Пиротска“, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. На същото място се е издигала старата синагога на София - "Ахава и хасед".

Софийската синагога официално е открита на 9 септември 1909 г. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей (най-голям в България), който украсява храма. В двора има микве - малка баня за ритуални умивания.

bottom of page