СОФИЯ
Театри и музеи
Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България след Освобождението,той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и след 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. Бил е опожаряван няколко пъти,но отново е въстановяван
Държавният сатиричен театър „Алеко Константинов“ (Сатирата) е основан през 1957 година. Сградата му се намира на ул. „Стефан Караджа“ 26, пресечка на „Раковски“, „софийският Бродуей“. Разполага с две зали, „Щастливеца“ и „Методи Андонов“. В началото на месец септември 2012 година за временно изпълняващ длъжността директор на Държавния сатиричен театър е назначен Калин Сърменов. Той замени предишният директор Иван Попйорданов. Сърменов ще остане на тази длъжност докато не се проведе конкурс за нов директор.
HИМ е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерски съвет на НРБ през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
По решение на Министерския съвет от 15.4.1998 г. на музея е предоставена сградата на бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна.[2] Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г
Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012).
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници
С Указ № 39 от 1 август 1914 г. на цар Фердинанд при Щаба на армията се създава Военноисторическа комисия. В състава и влизат: музей, архив и библиотека.
Със заповед № 391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия действащата армия, "...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история...", започва действителното комплектуване на колекциите на музея.
Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи-музеи.
Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание.
През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 - 1951 г. музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция. От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие.
Националният природонаучен музей при БАН е научен институт и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.
Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина - над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.
Националната галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“.Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и днес притежава над 10 000 музейни единици - графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.
Галерията се помещава в стара столична сграда, бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.
През 1917 г. Ангел Сладкаров създава първата професионална оперна трупа. В нейният състав са артистите Генчо Марков, Донка Палазова, Иван Радев, Надя хаджи Иванова, Цветана Зографова, Цветана Руменова. Към трупата се създава хор от 30 души и балет, който е подготвян от Руска Колева. Представленията се изнасят на сцената на театър „Одеон“. Първото представление е „Маркиз Бонели“ от Рудолф Делингер, изнесено на 10 февруари 1918 г., с което се слага началото на професионалното оперетно изкуство в България.
На 5 декември 1918 г. е открит сезона на новоизградения „Свободен театър“ с оперетата „Царицата на чардаша“. През 1919 г. е основан оперетният театър „Ренесанс“ с ръководители Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. На сцената му пеят Ангел Сладкаров, Асен Русков и Мими Балканска.