Паметници на културата

Мавзолеят на Александър I Батенберг

Мавзолеят на Александър I Батенберг е гробницата на първия след Освобождението български княз Александър I Батенберг.

Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен е от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.

През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители.

Паметника на Васил Левски

Паметникът на Васил Левски се намира в центъра на град София, България.

Разположен е в средата на оживено кръстовище, регулирано с кръгово движение, при пресичането на булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“. Надморска височина 548,747 m.

Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Паметникът е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 г., но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 г.

Паметникът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).

Паметникът на Съветската армия

На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев.

Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България.[1] Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Разположен е в парк в централната част на София, край бул. „Цар Освободител“, непосредствено до Орлов мост и Софийския университет.

Петте кьошета

Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.

Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Не е известен проектантът, но предположенията са за архитект Вокар (проектирал паметници в Добрич, Плевен, Разград, Свищов и др.) или академик В. Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен).

Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст). Издълбан е надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года“. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877 — 1878“