Протока Босфор свързва Мраморно и Черно море, както и разделя Истанбул и Турция на европейсака част (РУМЕЛИЯ) и на азиатска (анадола).
От двете страни на Босфора населението е гъсто разположено в мегаполиса Истанбул. Научно доказано е, че Босфорът се е образувал едва преди 7500 години. Първоначално нивата на водата в Черно и Средиземно море са далеч по-ниски, но в края на последния ледников период, в резултат на топенето на големи ледени маси, те рязко се повишават и мощният поток вода за няколко дни си пробива път, за което свидетелства дънният релеф.
Бреговата линия на Босфора е около 30 км. Ширината на север е 3700 м. Дълбочината варира отт 36 до 124 м.
Два моста минават над Босфора. ''Боазичи'' (1560 м), построен е през 1973.
''Фатих Султан Мехмед'' (1090 м), построен през 1988г. и е на 5 км от ''Боазичи''
През тринадесети век (1204 г.) Константинопол е завладян от кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, който вместо да унищожи ислямската заплаха в Палестина и да възстанови християнската власт в Йерусалим, превзема Константиновия град.
Основна причина за тази промяна на намеренията на кръстоносците е финансовата им зависимост от Венеция, с чиято флота е трябвало да бъдат транспортирани до "светите земи". Поради липсата на средства кръстоносните водачи са принудени от дожа на Венеция - Енрико Дандоло да си платят чрез превземанета на град Зара (Задар) на далматинското крайбрежие, който бил върнат под венецианска власт. Впоследствие рицарите били въвечени във византийските интриги чрез сина на сваления император Исак II Ангел, който им обещал солидно възнаграждение и военна помощ, ако го издигнат на трона.Така кръстоносната армия се озовала край Босфора и след продължителни преговори, интриги и обсада сами превзели Константинопол.
След превземането на града фактически се слага край на Византийската империя и се обособяват три православни империи, наследници на Византия - Никейска, Трапезундска империи и Епирско деспотство. По време на Латинската империя, Константинопол е подложен на безусловно разграбване от кръстоносците. Стотици реликви, като мощи на светци и предмети с религиозна стойност се пренасят към Запада. Разграбени са църкви и манастири, домовете на богатите ромейски аристократи, дори са свалени и огромните оловни плочи от императорския дворец, които са служели за покрив. След възстановяването на Византийската империя, Константинопол е прочистен от латинците през 1261 година.
Дълго време градът съществува като град-държава заобиколен от Османската империя.
Навлизането на огнестрелните оръжия на въоръжение обричат този велик град. Благодарение на топовете и османското числено превъзходство, както и на прехвърлянето на част от османският флот през сушата в охраняваното пристанище "Златния рог" на Константинопол, през юли 1453 г. градът е превзет от османлиите, а последният византийски император Константин XI Палеолог загива в пожарищата на града, сражавайки се наред с обикновените войници.Разпознават тялото му само по пурпурните императорски ботуши.
Константинопол (на византийски гръцки: Κωνσταντινούπολις, Константинуполис, или Πόλις, полис; на новогръцки: Κωνσταντινούπολη, Константинуполи), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204-1261) и Османската империя (1453-1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.
Градът е основан от римския император Константин Велики, търсещ място за нова столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.
Любопитно за Истанбул
Любопитно
Протокът Босфора
Заливът ''Златен рог''
Константинопол
