Срещу истанбулския квартал Саладжак, на 200 метра от брега, насред Босфора се издига “Девичата кула”, наречена от европейците “Леандрова кула”. Общата й площ е 1250 кв.м, а всяко от наименованията й се основава на отделна легенда.Според едната, оракул предсказал на Византийския император, че дъщеря му ще умре, ухапана от змия. С цел да предпази детето си, императорът посторил тази кула и настанил дъщеря си да живее в нея. Но веднъж, от кошницата с плодове, която всеки ден изпращали от двореца, пропълзяла отровна змия, ухапала смъртоносно девойката и така зловещото предсказание се сбъднало. Оттогава започнали да наричат самотно издигащия се върху малък скалист остров монумент “Девичата кула”.Името “Леандрова кула” идва от легендата, според която симпатичният Леандър – грък от Абидос, се влюбил в жрицата на Афродита – Херо, която живеела на другия бряг на Хелеспонта. За да се среща със своята любима, всяка вечер Леандър трябвало да преплува пролива (но този пролив всъщност не е бил Истанбулският, а Чанаккале/Дарданелите). Eдна нощ той загинал във вълните, тъй като огънят, с който Херо му сигнализирала пътя, изгаснал от вятъра. Отчаяна, тя също се хвърлила в морето.Според историческите източници, още през V в.пр.н.е., по време на войната между атинците и спартанците, Алкибадес е построил тук една кула. Византийският император Мануел I Комнин построил през XII век крепостна кула, на която дал своето име и опънал желязна мрежа между пролива и Сарайбурну. По този начин затворил входа на Босфора.След превземането на града от османците, кулата била закрепена от султан Фатих с крепостни укрепления и топове. През XVI век изпълнявала функция на морски фар. Настоящия си вид получила при управлението на Махмуд II (първата половина на XIX век), при когото изпълнявала функциите на тъмница и карантинна болница.Реставрирана и обновена през 1943-45 година, днес Девичата кула, или познатата още като Къз кулеси, е превърната в кафе, като същевременно функционира и като морски фар.